В България Иван е титла, а не име!
Икона на Св. преподобни Иван Рилски Чудотворец, Никола Образописов (1827–1911)
Така споделят всички българи с името Иван, тъй като то значи „ Божия берекет ”. На 7 януари те честват имен ден. За нас, българите, Ивановден е един от най-тачените празници от древността до през днешния ден. Защото той е знак на вярата, националния дух, патриотизма и българщината. Защото това е името на настойника на българския жанр – Свети Иван Рилски. Защото доста български царе са носили славата му – Иван Асен, Иван Шишман, Иван Срацимир, Иван Александър…
Историята споделя, че Иван е славянска форма на името Йоан. На 7 януари Българската православна черква уважава паметта на Свети Йоан Кръстител – един от двамата най-важни светци в Новия Завет. Всъщност Йоан е и най-популярното мъжко име в християнския свят. Носили са го 23 папи, кралете на Унгария, Полша, Португалия, Франция, Русия, български владетели… Много преди да измислим думата глобализация, славата му към този момент се е популяризирала измежду редица нации. Наред с британския John (Джон) и френския Jean (Жан), застава неговият албански адаш Gjon (Гйон), турският Yahya (Яхия), арабският يحيى (Яхия). И освен. Това име носят и надалеч на изток – на китайски мандарин YueHa (Юехан), на тайвански Iok-hān (Йок-хан), та даже на японски… (Йохане).
Повече от 162 хиляди българи честват през днешния ден Ивановден, а това е второто най-разпространено име у нас. Ако в някое българско семейство няма Иван или Иванка, то безусловно у съседите или измежду приятелите има именяк. Така на този ден всеки някъде чества. За Иван песни се пеят, есета се пишат, анекдоти се описват. А славата му е вовеки възпята в обичаната ария „ Иване, Иване! ”
„ Дон Жуан да играеш, по този начин ти се желае, а пък в действителност си единствено Иван ” – пее Богдана Карадочева. А по какъв начин заплашително продължава в припева... „ Иване, Иване, избавление няма, щом си с пръстен към мен прикрепен! ”
Ивановден е и празник, обвързван с дълбоката българска символика, с църквата ни, опазила българщината през вековете, с името на настойника на българския народ – Свети Иван Рилски. Този ден носи и славата на Велика България, напомня ни имената на царете с името Иван, борбите, печелени на бойното поле. Интересно, че тъкмо женски вид на името – Йована, и песента за нея, се свързва с патриотичните усеща на българина. Тръпки побиват всеки, когато слуша великия ни артист Джоко Росич, неговата лирична „ Йовано, Йованке ” и...
„ българската заблуда, че с кръвта си и храбростта си може да изкупим нелепостта на властниците си… Двеста хиляди мъже оставиха костите си… и сърби, и българи, и шиптери, и турци, и евреи ”.
Актьорът Джоко Росич споделя за славата на българските воини и героизма на един от тях, умрял за обединяването на България във войните при започване на предишния век. С него се свързва тази лирична ария, а невероятният глас на Росич звучи най-после като молитва: „ Нема значимо, на кой Бог се кланяш! Мой Бог не е нито Аллах, нито Христос! Моят Бог се споделя Йована! Тя ми е разпятие, и смирение, и Бог! Само тя ми остана… ”
Цар Иван Шишман – българският държател, повел народа ни в люта борба против Османската империя, е възпят в национална ария, която звучи като марш. „ Войвода им, блага моя майно льо, самичък цар Иван Шишман! ” Наричат я „ най-българската ”, „ безконечната ”, песента, която кара кръвта ти да кипи, а в сърцето ти лумва пламък!
„ Откога се е зора зазорила, оттогаз е армия завървяла – кон до коня, левент до юнака. Сабите им като ясно слънце, копията им като гъста гора. В пердах ги води българското име, в пердах ги води българската религия! ”
Ето по тази причина в България Иван е купа, а не име!
Споделено от bnr.bg
